Дъждът е бизнесмен.
Продава ми безумства.
Какъв прекрасен ден,
роден за словоблудства.
И страница отмятам,
прелистен, като вятър.
Проклинам участта си,
любов градя от пясък,
удавен във беса си...
Но целият театър е само
миг и стръв.
Коравата стена,
обесена на връв
от стария простор,
е блед и сив декор,
нацапан от дъжда.
Аз скоро ще реша.
И димната завеса
ще дръпна във несвяст.
Излишният баласт
ще хвърля в локва кална
и с восъчни крила
ще литна през дъжда...
***
Ще спра да я желая,
когато ме забравя,
Когато ме опива,
ще бягам да се скрия
под навес от слънца...
И мокрите оферти,
окаляните сделки,
с финес ще отрека.
Не бизнес със дъжда,
а сделка със дъгата..
Цветна, лудостта,
ще бъде моя стряха...
