Не вярвам в произвола на съдбата.
Не са случайни срещи и раздели.
И не на ужким, ровя във душата.
/Проучвам неизследвани вселени./
Поглеждам често в чашата горчива.
Горещото кафе, с каймак прехвален,
в утайката съдбата ми разкрива.
/Животът е отчайващо банален/.
Сладникави парфюми лъжат чувства.
Разтягат се слова като локуми.
Болезнени преструвки словоблудстват.
/Не се намери пристан за духа ми./
Не е случайно. Няма нищо страшно.
Не ме стресира влюбеният вятър.
Животът е измислен изначално.
/Актьор съм във поредния спектакъл./
А тайно, под леглото ми се крие
страшен демон, уж случайно минал.
Там, в съня ми битката не стихва.
/Няма нищо, само си измислям./