Май, че всичко беше сън.
Или пък, реалност беше?
Помня ли? Или пък, съм
от съня си в сън отвлечен?
Тиха вечер....Серенада....
А луната е без глас.
Смъртните се забавляват.
Или с други думи - спят.
Спя и аз. Сънувам чудо.
Пресъздал реалността,
проектирам чувства лудо-
иде ми да закрещя,
че заблудите си търся.
Не за да ги разруша,
а за да намеря начин
истината да прозра.
Нямам шанс. Отлично зная.
И се питам, на шега:
В сън ли съм или се бъркам?
Все не мога да реша....
