ПИРАМИДА

Себичен бях, но себе си не виждах.
Върха на пирамида даже бях.
Клатушках се в молитвена аспида.
Пожарите в душата не гасях.

На пръсти стъпвах, зло да не събудя.
По-мек от морска пяна, проиграх
любов, пари и хиляди заблуди,
но себе си накрая осъзнах.

И точно затова не съжалявам
за грешки и пропуснати хвалби
и няма пред кого да оправдавам
морето от несбъднати сълзи.

Обичал съм! Нима това е чудо?
Грехът ми може би е непростим!
Не се спасявам! Любовта е лудост!
И само тя красива е без грим!