ИСКАШ ЛИ

Искаш ли да те обичам?
Оттук до края на света?
Добре, лъжите си събличай,
ела при мен без грам лъжа.

Ще кажеш "- Честна съм!" Но нека
с аршин не мерим честността!
Лъжата вътре е в човека
и тайничко разяжда тя.

Тогава първо изчисти я.
Ела при мен без фалш, без грим,
а аз душата ще разкрия,
в любовен ритъм да летим

без пранги, глупави окови,
комплекси, завист и сръдни.
Пречистена любов ще може
от егото ще ни спаси.

И ще вървим на сън, полека,
оттук до края на света.

Да те обичам искаш? Честно?

Или това е пак лъжа???

ЕЛЕКТРИЧЕСКО

Отслабна тока.
Притъмня.
Диета явно,
електрическа.
Мъждука крушката едва,
дали ще издържи
стоически?

Червена светлина,
не жълта,
се стича по стената,
капе.
Обърка се, нощта, обърка...
А напрежението гасне.

Аха мигът да изгори!

Но после леко просветлява.
Обесена луна крещи,
а сова скучно се прозява.

От зор бушонът ще се пръсне!

Ми нека да се изпари!

/Сърцето ми ще се откъсне
и призори ще се взриви./

КЪДЕ СА

Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато се върна при теб?
Мечтите къде са?
Скрити зад миглите?
В точен, римуван куплет?

Там са дърветата
с голите клони,
с напуснати, празни гнезда.
С пръсти от слама
косите ти гоня,
но ти си отиваш,
сама.

Вися над пустинята,
дъжд съм,
изливам се.
Падам на капки мълва.
Ти пък си пясъкът,
камъкът, глината,
там те откривам
с нега.

Въпроси задавам,
но стъклено ехо,
се блъска без смисъл,
без цел.
Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато към теб съм
поел?

Въртя като пумпал
свещена вимана
и мантри повтарям
безчет.
Въжето се къса
и връщане
няма.
Курсът към теб
е приет.

ЖЕНАТА, КОЯТО....

Жената,
която не можеше да обича,
обичаше мен.
Ужасно е да бъдеш обичан
по този невъзможен начин.
Няма признаци на любов,
нито знаци,
по които да се ориентираш,
Тя е като дъжд,
който измива стъпките,
като сън,
който не можеш да си спомниш.
Бълнува понякога докато спи,
но не помни...
Нищо не помни от съня си...

Дори не помни, че ме обича...

R.I.P

На Валери Петров

Отиват си поетите, големите...
След тях остават хора без следи.
По стиховете лаят, по поемите,
самите те наричат се творци.

Какъв Вапцаров, Фотев и Валери?
Чете ли някой техните творби?
Поетите сега са лицемери
и толкова ужасно им личи!

В епическа борба и фейсбук драма,
за лайкове продават си душа.
Поети ли? В поезията няма
неискрени, фалшиви чудеса.

Талант се раждаш, носиш го отвътре,
дори да няма кой да те цени.
Безценните завинаги остават -
Творецът ги признава за Творци!

РЕСТИТУЦИЯ

Как искам да си върна всичко мое
от времето преди да те познавам.
Малко е наивно, необмислено,
но мисля си, че обич заслужавам.

По право ми се пада свободата,
но ме държат невидими окови.
Освободи ме! Времето не чака,
а брънка съм в синджир от бели роби.

Половин човек съм. Нямам избор даже.
Командно дишам в безвъздушни цикли.
Върни ми всичко мое, без остатък,
от времето, преди да те измисля.

НЕСЛОМЕНА

Станах сянка. Бях вграден в скала.
От камъните ми дувар градиха.
Зазидаха ме. Времето ми спря,
но с кирки ме разбиваха, рушиха.

Избягах с пясък. Сам се озовах
във Райската градина безпризорен.
Ами сега? Кое дърво избрах,
че после се оказах пак изгонен?

Родих се в Авел, Каиновия брат
и най-доброто заделих за Бога!
Отново не познах! Объркан свят -
добрите братя да дарят не могат.

А много исках обич да даря!
/на влъхвите оставих тази роля/
и пак от сянка бях вграден в скала,
в поредната, нетърсена неволя.

Зачудих се! Дали ще издържа?
Животи много, много кръговрати...
Избрах си кръст, на него да умра,
предаден от роднини и познати...

Но станах слънце, сноп от светлина!
Изгря душата, грейна озарена.
От сянката - ни спомен, ни следа.
Възкръсна Любовта ми несломена.

ПЕТЛЬОВО

Кукуригууу,
кукуригуууу
кукуригуууу
куку ри

Това са моите петли.
Пеят рано сутрин.
По три пъти.
Гласните им струни ще се скъсат.
Будят всичко живо,
но не знам къде са
и ги търся.

Пеят някъде в душата ми,
в курника или около него.
Все забравям,
че перата им
често галят мойто его.

Чувам ги, в съня, наяве.
Гордо гребени развели.
Моите петли,
предатели,
трижди са се врекли в мене!

Чакам ги! Зората викат,
че заспал съм ненавреме.
На събуждане обричат
най-омразните ми теми.

Кукуригууу,
куку ригуууу
куку ригуууу
куку ри

Това са моите петли,
и чакат петльов ден, нали?

НЕРЕАЛНОСТ

Сълзите са затворени в очите ти,
подготвят бягство, искат да излязат.
Боли душата, пълна със измислици,
а мислите ти са среднощни влакове.

Пътуваш с тях, но трудно се завръщаш
в баналната, натруфена реалност.
И уж прекрасно е и имаш себе си,
но криеш се в усещане измамно.

Необяснимо е и плашещо, неясно,
набъбва във изпъкналите вени.
Сълзите пък напират, наедрели,
аха, да се разлеят театрално.

Но гледа тъпо плоският монитор
в едно лице, отчаяно, красиво.
Въпросите в бутоните на мишката
без отговор се мятат полуживи.

На нищо не прилича тази приказка
и по презумпция нюансите са сиви.
Не можеш да намериш в нея смисъла,
дори да искаш смет и даваш сливи.

Романтика и песен, розов вятър,
емоции от пъкъла родени,
сълзите ще разлеят и увехнали,
ще наводнят безплодните недели.

А истината има много форми.
Копнежът е прочувствено реален,
но всичко е игра и няма стойност -
реалният живот е виртуален!

АСТРАЛНО САМОВЛАСТИЕ

Спалня.

Лампа със счупена крушка. 

Изоставен телевизор шепти заклинания. 

Клатушка се светлината.

Сервира признания.

Устата ми в устата и. Ръцете ми зад гърба и. 

Тяло, като скулптура, 

обърква съзнанието 

и духа ми.

Някъде навън, 

в странична уличка,

чака една трагедия. 

Енциклопедия на разделите.

Раздел III.

Глава първа.

Откровение.

Колегия учени са установили правилата на играта.

Винаги е трагедия, когато се разделят души от телата.

Отровата е в устата ми и аз преглъщам чужди истини. 

Не съм гладен - оптимист съм.

Недовършена история вгорчава живота на десерта. 

Злодеят остава жаден до следващата си жертва.

Кажи и това, което иска да чуе.

И без това сърцето ти няма да издържи на това безумие.

Пълнолунието ще съсипе пълното щастие

в христоматиен пример за астрално самовластие.

ЗВЕЗДОБРОЙНО

Разголват се звездите тази вечер.
Пред взора ми кокетно се събличат,
а времето през пръстите изтече, 

докато душата си обличах.

Брониран съм, а рицар съм без броня.
Насреща ми - стрелите са горещи!
Каруцата е впрегната пред коня,
а аз си правя пас и пея песни.

Гласът ми дрезгав даже залютява.
Луната пали пура с жест комичен
Звездите се разголват и пейзажът
е в този час разгулно-еротичен.

От вещици се пазя? От вампири?
От дупки в междузвездния си път?
Съзвездия, родени от валкири,
разкриват се в космична млечна плът.

И аз съм изкушен да се разкая,
за дадения набърской обет -
за повече любов да не мечтая,
железен до последния куплет.

Душата си облякъл във доспехи,
от хорските атаки защитен,
ще мога ли по звездните пътеки
да срещна някой, да съблича мен?

ИЗВОРЪТ

Джобовете са пълни с тишина.
Това е тишината на брамина,
нирваната намерил в самота,
в секундата преди да се спомине.

Смокинята узрява в тежък плод,
разпуква се от сладост напращяла.
Чрез раждане отново за живот,
разкрива се смъртта във свойта цялост.

И няма думи, само тишина
и капчица любов обезсмъртена.
А точно тя е център на света,
и изворът на цялата вселена.

ЕВХАРИСТИЯ

Потят се дланите и мисли се роят.
Недоносени, неподредени чувства
в кандилото горят на кръстопът.
Духът от миризмата се задъхва.

Добре познато минало изгаря.
Горят възможно-невъзможни вероятности.
Лихварят Време, всичко олихвява.
Главницата е Святото причастие.

Какво остава? Лъкатушещ път
и тайнство скрито строго зад олтара,
рисунка, от която след дима,
спомен за разпятие остава.

СЪМНЕНИЕ

Обърканите мисли раждат дъжд.
Дъждът в потоп прелива.
Чужди рани най-неочаквано кървят.

Боли светът, а неразбрани
мечти гърмят, като балони.

Употребените презервативи
разливат семе, но безплодни
души без влюбване загниват.

Болни от хронично неразбиране,
заспиват сенки на любовно сливане.

От безтегловност се разливаме!
От тази вътрешна потребност се раздираме -
да се сближим без абсорбиране.

И слизаме по стълбицата на живота.
До кота нула, до Голгота.

Чула, недочула мълва по вените се стича.
Обрича ни. На съвест ни обрича.
И на съмнение - духът безсолен да се скита
между нирвана и сравнение.

ЛЕДЕН ДЪХ

Усещам твоя студ, дори замръзвам.
Отворена врата навява хлад.
Ти тръгваш ли си или се завръщаш
след бурята, така и не разбрах.

Навън е мрачно. Сиви сенки скитат.
С изтръпнала тъга вали дъжда.
Не ти се сърдя, още те обичам!
Ела при мен и всичко ще простя.

Вратата затвори, не искам много!
Опитах се, не мога да те спра.
На прага между "Връщам се" и "Сбогом"
от леден дъх умира любовта.

ПЕРЛА

обичам да те пиша
и опипвам това докъде е - 

онова докъде стига

ръце са ми думите,
с които прегръщам всемира

прегръщам и теб

душата извира

в неизмеримото

хубаво е, тихоочаквано

стичам се със сълзата, 

погалваща бузата ти,

със залезът слизам под водата

и те намирам -

спяща в мида

перла.