обичам да те пиша
и опипвам това докъде е -
онова докъде стига
ръце са ми думите,
с които прегръщам всемира
прегръщам и теб
душата извира
в неизмеримото
хубаво е, тихоочаквано
стичам се със сълзата,
погалваща бузата ти,
със залезът слизам под водата
и те намирам -
спяща в мида
перла.
