Дъждът в потоп прелива.
Чужди рани най-неочаквано кървят.
Боли светът, а неразбрани
мечти гърмят, като балони.
Употребените презервативи
разливат семе, но безплодни
души без влюбване загниват.
Болни от хронично неразбиране,
заспиват сенки на любовно сливане.
От безтегловност се разливаме!
От тази вътрешна потребност се раздираме -
да се сближим без абсорбиране.
И слизаме по стълбицата на живота.
До кота нула, до Голгота.
Чула, недочула мълва по вените се стича.
Обрича ни. На съвест ни обрича.
И на съмнение - духът безсолен да се скита
между нирвана и сравнение.
