Отслабна тока.
Притъмня.
Диета явно,
електрическа.
Мъждука крушката едва,
дали ще издържи
стоически?
Червена светлина,
не жълта,
се стича по стената,
капе.
Обърка се, нощта, обърка...
А напрежението гасне.
Аха мигът да изгори!
Но после леко просветлява.
Обесена луна крещи,
а сова скучно се прозява.
От зор бушонът ще се пръсне!
Ми нека да се изпари!
/Сърцето ми ще се откъсне
и призори ще се взриви./