От камъните ми дувар градиха.
Зазидаха ме. Времето ми спря,
но с кирки ме разбиваха, рушиха.
Избягах с пясък. Сам се озовах
във Райската градина безпризорен.
Ами сега? Кое дърво избрах,
че после се оказах пак изгонен?
Родих се в Авел, Каиновия брат
и най-доброто заделих за Бога!
Отново не познах! Объркан свят -
добрите братя да дарят не могат.
А много исках обич да даря!
/на влъхвите оставих тази роля/
и пак от сянка бях вграден в скала,
в поредната, нетърсена неволя.
Зачудих се! Дали ще издържа?
Животи много, много кръговрати...
Избрах си кръст, на него да умра,
предаден от роднини и познати...
Но станах слънце, сноп от светлина!
Изгря душата, грейна озарена.
От сянката - ни спомен, ни следа.
Възкръсна Любовта ми несломена.
