Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато се върна при теб?
Мечтите къде са?
Скрити зад миглите?
В точен, римуван куплет?
Там са дърветата
с голите клони,
с напуснати, празни гнезда.
С пръсти от слама
косите ти гоня,
но ти си отиваш,
сама.
Вися над пустинята,
дъжд съм,
изливам се.
Падам на капки мълва.
Ти пък си пясъкът,
камъкът, глината,
там те откривам
с нега.
Въпроси задавам,
но стъклено ехо,
се блъска без смисъл,
без цел.
Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато към теб съм
поел?
Въртя като пумпал
свещена вимана
и мантри повтарям
безчет.
Въжето се къса
и връщане
няма.
Курсът към теб
е приет.
