Сълзите са затворени в очите ти,
подготвят бягство, искат да излязат.
Боли душата, пълна със измислици,
а мислите ти са среднощни влакове.
Пътуваш с тях, но трудно се завръщаш
в баналната, натруфена реалност.
И уж прекрасно е и имаш себе си,
но криеш се в усещане измамно.
Необяснимо е и плашещо, неясно,
набъбва във изпъкналите вени.
Сълзите пък напират, наедрели,
аха, да се разлеят театрално.
Но гледа тъпо плоският монитор
в едно лице, отчаяно, красиво.
Въпросите в бутоните на мишката
без отговор се мятат полуживи.
На нищо не прилича тази приказка
и по презумпция нюансите са сиви.
Не можеш да намериш в нея смисъла,
дори да искаш смет и даваш сливи.
Романтика и песен, розов вятър,
емоции от пъкъла родени,
сълзите ще разлеят и увехнали,
ще наводнят безплодните недели.
А истината има много форми.
Копнежът е прочувствено реален,
но всичко е игра и няма стойност -
реалният живот е виртуален!
