Джобовете са пълни с тишина.
Това е тишината на брамина,
нирваната намерил в самота,
в секундата преди да се спомине.
Смокинята узрява в тежък плод,
разпуква се от сладост напращяла.
Чрез раждане отново за живот,
разкрива се смъртта във свойта цялост.
И няма думи, само тишина
и капчица любов обезсмъртена.
А точно тя е център на света,
и изворът на цялата вселена.
