От тази вечер няма да те чакам
и в моя сън не идвай късно вечер.
Отивай си! Заключил съм вратата,
за някой друг отключена е вече.
Лъжите ти не могат да ме стоплят -
душата нажежена е до бяло.
Не се преструвай, краят е наблизо,
зад счупеното, криво огледало.
А там светът изглежда по-различен.
Студено остър, режещо брутален
и няма общо с плана романтичен -
там всеки миг е гаснещо фатален.
Каква любов?! От нея се отрече,
а моята в агония умира.
В предсмъртните си стонове шептеше,
че всяка нощ те търси във всемира.
Така умря последното ми чувство.
Претръпнал, оскотял, без страх от Бога,
вратата си заключих - нищо лично,
да чакам възкресение - не мога!
