ПОТОП

Къщите, едва въздишат,
без покриви, стъкла и стълби.
Коли в калта със клони кичат
поличбата, току изпълнена.

Какво се случи? За минути
небето мощите разтвори,
изля се песен демонична,
отнесе разпри и раздори.

Вода приижда като лава,
удавя радост и стремежи.
Потоп след себе си оставя,
оставя смърт, руши надежди.

Студена самота обгръща
осиротелите бунища.
Нащърбени дувари нищят
смъртта на прецъфтяла вишна:

"Ей тъй, от нищо се получи,
от простотията - безумие.
Къде е Ной да ни научи,
да ни спаси от слабоумие?"