Вървим по нощните клади
и кой ще ни спре?
Кошмари сънуваме.
В юмруци ръце стискаме.
Със зъби проскърцваме
докато спим.
В разбито сърце
хищни птици прелитат,
роят бесове.
Харпии късат вериги и скитат
в среднощните часове,
похитили и спомени,
минало, бъдеще,
съвест....
Денем усмивки берем
от еднодневни приятелства.
Душата рушим,
а инатът е център на самотата ни.
С велики умове се оправдаваме,
докато заспим,
уморени от суетата си.
И пак по клади вървим,
нестинарски подскачайки...
Боже, ще пратиш ли ново разпятие?
Да се смалим.
В юмруци ръце стискаме.
Със зъби проскърцваме
докато спим.
В разбито сърце
хищни птици прелитат,
роят бесове.
Харпии късат вериги и скитат
в среднощните часове,
похитили и спомени,
минало, бъдеще,
съвест....
Денем усмивки берем
от еднодневни приятелства.
Душата рушим,
а инатът е център на самотата ни.
С велики умове се оправдаваме,
докато заспим,
уморени от суетата си.
И пак по клади вървим,
нестинарски подскачайки...
Боже, ще пратиш ли ново разпятие?
Да се смалим.
