Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име.
Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб.
Елиас Канети
на мъдри и сакрални думи.
Стоманата в душата е на ход,
претръпнал съм от бури и тайфуни.
Откраднат сън. Прегазена любов.
Остатъци от хляб съдби раздират.
Не прося милост. Сам ще съм до гроб,
а гробът ми ще бъде стон без име.
Светец не съм, но синя е кръвта
на ангела посечен от апатия.
Кълни пшеница с гени на сърна.
Сърна се ражда с гените на праскова.
Илюзии, облечени в ликра,
по мислите полепват, като сажди.
Споменът тежи на съвестта,
че неведнъж съм сял любов, не дважди.
Но семето е вече променено.
Изпълнено е с гняв и бесове.
"Ще ги познаете по плодовете" - верно,
но от смокиня вече ябълка расте.
Безименно, зад каменни стени,
ще скрия същността си в битието.
Доброто няма нужда от хвалби.
Бог сам раздава милост на небето.
