ЦИКАТРИКС

Думи в целофан красят бонбониерата.
Кръгозорът е отчайващо захаросан.
От толкова захар горчи атмосферата.
Смисълът е блудкав и белосан,

а черното е остро като скалпел.
Аха, аха и в мислите се впива.
Хайде стига!
Мантри си повтарям,
за да излекувам старата си стигма.

Белег ще остане, груб цикатрикс,
раната дори да заздравее.
Бонбонът ще изчезне във устата ми,
от сладостта дори ще ми призлее,
но стиснал зъби, всичко ще преглътна,
ще бъда агнето, дошло на заколение,
намиращо в ръцете на палача,
дългонеоткривано вълнение.