Аз съм китара без струни,
повалено животно, без сили.
В сърцето ми бури-тайфуни
оставиха облаци сиви.
Кажи ми да млъкна, за Бога!
Така ще ме чуеш, надявам се!
Без думи усеща се болката
и в тишината смалява се.
Дълги тиради, безсмислени,
нашето време хабиха.
Нека сега да сме истински,
когато лежим на тепиха.
Глава извърни мимоходом
и с поглед красив погали ме.
С уста, уморени от "Сбогом!"
не можеш да шепнеш "Обичам те!".
