ТРЕН

Остави този куфар до мен.
Самотата е гара за двама.
Ще изчакаме нощния трен.
Ще запаля набързо цигара.

Лебед в сън ще простене, смутен,
ще сънува любовна раздяла.
Ти не бързай, че нощния трен
обичайно със час закъснява.

Още малко постой, помълчи.
Тъжен вятър крещи в тишината.
Аз звездите погалвам с очи,
но цигара държа във ръката.

После фасът захвърлям със жест
да запълня последни секунди.
Ето, идва и тренът-беглец.
В трясък тънат словата ненужни.

Ти се качваш. Потегляш напред.
Аз оставам на малката гара.
Знам, че нямам за тебе билет,
но мечтата за обич остава.