КЪСНО Е ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО.
Умората ни повали.
По устните се стичат жалостно
неизговорени сълзи.
Една любов употребена
на закачалката виси.
Късно е и несъмнено
ще се разпаднем от вини.
Танцуват сенки-самодиви.
Звезди, облещени в нощта,
се възмущават справедливо:
- Защо се случва все така?
Последна нощ. Ръми съдбата.
А разкроени светове
в отблясъци от сън се мятат.
Не стихва болката, расте.
