В началото е жестът
неразбран,
усмивката,
която казва нещо,
а после допир,
нежност,
ярък плам,
от който
заслепено е сърцето.
Страхът присъства
само като фон.
Привличането е
неудържимо.
Изгаряне.
Последен вопъл,
стон,
след който всяка
песен
е фалшива.
И вкус...
Остатъчен,
безцветен,
на изгоряла без следа
любов.
Отново празни
чувстват се ръцете.
До следващия жест
с неясен зов.
