Душата се разбърка?
Подреждай се.
Отново.
Какво ли се обърка
и сгърчи се
без слово?
Страхът е нещо гнило,
заразно и опасно.
Поглеждаш ме унило,
но не и безпристрастно.
Излизам, да не преча -
страхът не ми приляга.
Подреждай се без милост,
без страст и без помада.
Когато си готова,
отново подредена,
недей ми отмъщава,
ела при мен смирена.
Намествай си душата,
изчиствай стари грешки.
Пък аз ще те изчакам -
нима не е човешко?
Аз знам, ще се уплашиш,
от дръзката ми мисъл,
но моля те, не чакай -
подреждай се със смисъл!
