Попитах какво ще се случи -
безпомощно сви рамене.
Отвътре душата крещеше.
Ревяха и хор бесове.
Тъй шумничко беше в главата -
оркестърът свиреше туш.
Объркана беше съдбата
в пореден житейски ретуш.
Светкавица ви светлосенки,
контурите буря разби.
Попитах какво ще се случи,
но отговор няма, уви.
Защо ли тогава те питам?
Сърцето ми бие без срам.
Отново към тебе политам.
Какво ще се случи?
НЕ ЗНАМ!
