Бездумно е безумното усещане
на пълен ред, дори и в безпорядъка
и злото не е плод на недоглеждане,
а лично тълкувание на вярата.
Безпомощни са чувствата, предрешени.
Отчайващо студени са калъпите.
От напръстници пият влага думите,
а болката една удържа пръстите.
Над счупените мисли е провесена
присъдата, изречена от сълзите.
Последната невинност е обречена
в палач на грехове да се превърне.
Ключът е скрит във кошера на страстите.
а те жужат, дори когато тлеят.
От хаосът поражда се изящество,
упорстващия ред е само временен.
