не и Не!
Отказвам да повярвам, че съм скучен!
Куката е само инструмент,
а рибата е жертвата беззвучна.
Блесната е безмилостно чудовище,
пленително-убийствена мечта
и простичките риби заблуждава.
Последна хапка
и да се спасява кой както може!
Сбогом свят!
А беше тъй прекрасно в язовира.
Метафора това е, но красива,
но аз не съм приятел на смъртта
и няма да провисна,
уж неволно,
излъган от поредната блесна!
Какво пък.
Може недоволно куче
в тълпа дебили да ме припознае,
и брат близнак дори
да ме нарече. Добре!
Ще се направя, че му вярвам.
Но временно.
И театрално ще излая някой стих.
Дано ме разбере.
Ще се протегна да докосна хоризонта
с нервен тик -
не се напих, когато алкохолът беше евтин.
Сега ще плащам скъпо всеки миг
скуката от мен да е далече.
И като папа-еретик
на кръста ще увисвам
всяка вечер...
