ДИЛЕМА

Май свикнал съм бъда все натясно,
но тихичко в душата ми расте
една дилема - Боже, накъде?
Все лутам се наляво, ту надясно.


А бъдещето ражда се неясно.
Къде ли ще се чувствам най-добре?
Душата ми не ще да разбере,
че в тясното се чувства най-прекрасно.

Не знам защо избирам свободата.
Тя, може би, вродена е в сърцата.
Не искам да живея във лъжи.

Със себе си ще трябва да говоря.
Съдбата си едва ли ще преборя -
душата ми не може да греши.