ПАК

Никога не съм бил.

Но Съм.

И съм тук.

Малко странно, нали?

Свил ръката в юмрук,

казвам:

-Ето ме!

-Има ме!

Пак!

Премалял, упоен

от любов

и от страст,

аз поглеждам смутен

навътре към мен.

- Добър ден, тишина!

- Добре си дошла!

И заслушан в гласа

чувам мойта душа.

- Ето ме!

- Има ме!

Пак!