понеделник, 5 май 2014 г.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕШЕ БЕЗ ПРИЧИНА


Беше странен човек,
малко луд, може би,
с овехтяло сетре,
с бледо-сиви очи,
и с усмивка-луна,
с тежки бръчки-бразди,
там до кофа една
и сред локви–звезди
ровещ в нощния страх
с тежки клони-ръце
не намери смеха,
но се смя от сърце!
 
;