ИЗГАРЯНЕ

В началото е жестът

неразбран,

усмивката,

която казва нещо,

а после допир,

нежност, 

ярък плам,

от който

заслепено е сърцето.

Страхът присъства

само като фон. 

Привличането е

неудържимо.

Изгаряне.

Последен вопъл,

стон,

след който всяка

песен

е фалшива.

И вкус...

Остатъчен,

безцветен,

на изгоряла без следа 

любов.

Отново празни 

чувстват се ръцете.

До следващия жест

с неясен зов.

С КУКА

Не, не, не, не, 
не и Не!
Отказвам да повярвам, че съм скучен!
Куката е само инструмент,
а рибата е жертвата беззвучна.
Блесната е безмилостно чудовище,
пленително-убийствена мечта
и простичките риби заблуждава.
Последна хапка 
и да се спасява кой както може!
Сбогом свят!
А беше тъй прекрасно в язовира.
Метафора това е, но красива,
но аз не съм приятел на смъртта
и няма да провисна, 
уж неволно,
излъган от поредната блесна!
Какво пък. 
Може недоволно куче 
в тълпа дебили да ме припознае,
и брат близнак дори 
да ме нарече. Добре!
Ще се направя, че му вярвам.
Но временно.
И театрално ще излая някой стих.
Дано ме разбере.
Ще се протегна да докосна хоризонта
с нервен тик -
не се напих, когато алкохолът беше евтин.
Сега ще плащам скъпо всеки миг 
скуката от мен да е далече.
И като папа-еретик 
на кръста ще увисвам
всяка вечер...

НЕ ПИТАЙ ЗАЩО

Не питай защо!

Никой не знае!

Сърцето боли,

душата ридае.

Но ти...

Не питай защо!

Никой не знае!

I
Сутрин.

Уж е пролет,

а облаци ближат земята.

Улуци се разпадат от работа.

Самота, като риба, 

се мята по улиците.

Ти си красива, но тъжна,

като капка от сивия дъжд,

русалка, която се върна,

да спаси любовта си от смърт.

(само ти можеш да спасиш душата ми...)

II
Някаква стара идея

се заплете в косите ти.

Като шнола, 

като фиба се заби

в мислите ти.

Дали си по-красива?

Дали си по-добра?

С кого се сравняваш, красавице?

Само ти си за мен на света!

Безусловно, 

без капка съмнение...

III

Сезоните са с други цветове.
Вече са от друго измерение.

Понякога са бързи, 

друг път бавни.

Зимата е слънчева.

Пролетта дъждовна.

Любовта ти си остава същата-

безпричинно своеволна.

V
Дали те обичам истински
или невъзможността да сме заедно

толкова много прилича на обич?

Очевидно е!

Ние сме герои 

от неизвестен булеварден роман.

Влюбени сме в този ритъм -

и безропотно,

като капки дъжд,

валим в калните локви

на неизбежната орисия.

VI

Мълчалива е цигарата.

Но димът говори.

Извива се и разказва истории.

Аз мълча,
но очите ми

издават безконтролно
мислите ми.

Не отчиташ ли?

Не четеш ли?

Настъпеното цвете крещи ли?

Със сигурност
мълчаливо е!

ДИЛЕМА

Май свикнал съм бъда все натясно,
но тихичко в душата ми расте
една дилема - Боже, накъде?
Все лутам се наляво, ту надясно.


А бъдещето ражда се неясно.
Къде ли ще се чувствам най-добре?
Душата ми не ще да разбере,
че в тясното се чувства най-прекрасно.

Не знам защо избирам свободата.
Тя, може би, вродена е в сърцата.
Не искам да живея във лъжи.

Със себе си ще трябва да говоря.
Съдбата си едва ли ще преборя -
душата ми не може да греши.

ПАК

Никога не съм бил.

Но Съм.

И съм тук.

Малко странно, нали?

Свил ръката в юмрук,

казвам:

-Ето ме!

-Има ме!

Пак!

Премалял, упоен

от любов

и от страст,

аз поглеждам смутен

навътре към мен.

- Добър ден, тишина!

- Добре си дошла!

И заслушан в гласа

чувам мойта душа.

- Ето ме!

- Има ме!

Пак!

ДЕЛИРИУМ

Бездумно е безумното усещане
на пълен ред, дори и в безпорядъка
и злото не е плод на недоглеждане,
а лично тълкувание на вярата.
Безпомощни са чувствата, предрешени.
Отчайващо студени са калъпите.
От напръстници пият влага думите,
а болката една удържа пръстите.
Над счупените мисли е провесена
присъдата, изречена от сълзите.
Последната невинност е обречена
в палач на грехове да се превърне.
Ключът е скрит във кошера на страстите.
а те жужат, дори когато тлеят.
От хаосът поражда се изящество,
упорстващия ред е само временен.

ГАЛАКТИЧЕСКО

Слънцето реши да си почине
и в отпуска излезе онзи ден.
Земята омърлуши се без сили
в очакване на ледников рефрен.
Луната метеорно се обърка -
тя светеше със слънчеви лъчи,
а гледката направо я побърка -
звездите си останаха звезди.

РЕАЛЕН

Изгубих името си, не и същността си.
Усмивката? Не знам къде я скрих.
Не се стърпях и шепите с дъха си
опарих в знак, че разумът е жив.

Момчето в мен задъхано сновеше
до старец, уморен и белобрад,
а аз се чудех, кой от бесовете
да сложа под словесен похлупак.

Избрах Страха - позорен, разтреперан.
С картечен залп в стена го заковах.
В основите на "Новата завера"
безжалостно трупа му закопах.

И мост градих. Оттук до световете,
в които съм се раждал и преди.
И бъдещето спомних си, крилете,
с които моят дух ще полети.

Какво от туй, че името загубих?
Безименен се сливам с вечността.
Душата ми отново се събуди,
без страх от неизвестност и съдба.

Това съм аз - реален, съществуващ,
но не в един, а в много светове.
Усмивката намерих и ликуващ
без страх политам с ангелски криле.

РЕФРЕН

Когато съм ранен, обезверен
и болка от гърдите си издишам,
повтарям си не мантра, а рефрен:
-Обичам те, обичам те, обичам!

В нечуващи, изтръпнали уши,
от блудни думи, екнещи печално,
повтарям си от залез до зори:
- Обичам те! Обичам реално!

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕШЕ БЕЗ ПРИЧИНА

Беше странен човек,
малко луд, може би,
с овехтяло сетре,
с бледо-сиви очи,
и с усмивка-луна,
с тежки бръчки-бразди,
там до кофа една
и сред локви–звезди
ровещ в нощния страх
с тежки клони-ръце
не намери смеха,
но се смя от сърце!

КУРИОЗ

Възможно е да те смущавам с глас,
с присъствие или с нехайна мисъл.
Объркани са струните. Трептят
във дисонансен и разделен ритъм.
Горещата любов разпръсква хлад
и даже пада сняг преди Великден!
Отстъпва пролетта и зима пак
с молитвата ми идва в студ безкрилен.

А пролет е. Напъпилите клони
изтръпват, но не могат да крещят.
Какво се случва? Пагубни циклони
завихрят любовта с обратен знак?
От страстите порои се изляха,
а после го обърна в мокър сняг.
Не е виновен Юда за съдбата
да бъде разпнат неговия брат.

Не съм виновен. Пустата прогноза
празника ни светъл оскверни.
Не се смущавай, свиквай с куриоза -
вместо обич сняг да завали.

ЕДНОМЕСТЕН ФИЛМ

Не ме пращай отново "на кино"

с билети закупени в цирка.

Ще гледам живота отблизо,

а клоунът от смях ще подсвирква.

И не, че е толкова страшно,

но тази реална подсказка,

помогна ми - взех си бележка

и обич не бъркам със ласка.

Майтапът е с мен неуместен.

Дали ще се справя - не зная.

Влязъл във филм едноместен,

прав ще остана до края. 

СЪС СМИСЪЛ

Душата се разбърка?
Подреждай се.
Отново.
Какво ли се обърка
и сгърчи се
без слово?
Страхът е нещо гнило,
заразно и опасно.
Поглеждаш ме унило,
но не и безпристрастно.
Излизам, да не преча -
страхът не ми приляга.
Подреждай се без милост,
без страст и без помада.
Когато си готова,
отново подредена,
недей ми отмъщава,
ела при мен смирена.
Намествай си душата,
изчиствай стари грешки.
Пък аз ще те изчакам -
нима не е човешко?
Аз знам, ще се уплашиш,
от дръзката ми мисъл,
но моля те, не чакай -
подреждай се със смисъл!