Не те познах. Не бе кристална фея -
кръстосваше нощта с походка вяла.
Догоних те със стрък от орхидея -
усмивката ти исках да извая.
Погледнах те. Подадох ти свенливо
букетчето във формата на руна.
Сърцето ми крещеше полуживо,
че имам смелостта да те целуна.
Повярвах му. Наведох се вдървено.
Но вятърът повя коси от слама
и кихнах силно! После засрамено
проклех некъсметлийската си карма.
Но твоята усмивка ме учуди!
Ти каза, че обичаш орхидеи!
Познах те! После ято пеперуди
превърна те в кристална цветна фея.
