Кратка беше тази зима.
Дори не усетих студа.
Вледених се, когато замина
и остави в мен тишина.
Свети слънце, огрява лицето,
но очите потъват в тъга.
Уж е пролет, но там, във сърцето
леден спомен проблясва в нега.
Непосилно измръзнал, бездумен,
чакам бялата смърт да реши
да превърне ли погледа влюбен
в леден дъх от напразни мечти.
