Познах ли те?
Ти носеше нощта
във шепите си с шепота на вятър.
Очите ти, очите на сърна,
блещукащи звезди в небето бяха.
Познах ли те?
Ти носеше съня.
Заспивах във пожара ти от нежност.
Сънувах те взривен от красота,
в безплътна, неподправена безбрежност.
Познах ли те?
Ти носеше шума
на бурята от морска раковина.
Облечена в любов и светлина,
за мъничко в живота ми премина.
Познах ли те?
От страх се разпилях,
от чувството, което подлудява
и в устните ти търсех онзи смях,
от който и умникът оглупява.
Познах ли те?
И ти ли бе това?
Божествената, вечната любима,
с единствения грях, че си Жена
и всеки мъж мечтае да те има.
Познах ли те....?
Или като глупак
оставих натъжена да си идеш.
Познах ли те....?
Очаквам само знак -
ще те позная, даже и без име.
