Тъй много думи казвах със замах
и не веднъж за тях съм съжалявал.
Но ето, че мълчание избрах -
сега мълча и нищичко не казвам.
Избрах да се прикривам в самота.
Духът си да обяздя изтормозен.
Дано така усетя любовта
без чувството, че вечно съм виновен.
Греших без срам, повтарях стари грешки.
Животът си приемах на шега.
В бохемските ми, лапешки забежки,
сега намирам само суета.
Покръстих се! Изпих вода светена.
Нима това превърна ме в светец?
Мълча сега - ще дойде мойто време,
нали поет съм - в думите съм спец.
Сега мълча - без стихове, без рима.
И уча се да срещам любовта.
Дори в раздяла думите подбирам,
в последна тренировка на духа...
