СВЕТЪТ, ВЪВ КОЙТО ВСИЧКО Е РОДЕНО
е свят без обяснение и смисъл.
Началото е с край обременено,
обречено след време да умира.
Това е тайна, скрита в дълбините,
на граница, клоняща към безкрайност,
а тялото е само придружител,
изгарящо в поредната фаталност.
Един клепач дели ни в производна,
и в нулев вектор скрити са съдбите,
движение в единствена посока,
прецизно изчислено от звездите.
И няма път, по който да завиеш,
за да избегнеш писаната орис.
Във формулата може да се скриеш,
но няма как със края да се бориш.
Защото е кодирано начално
да търсим обяснение и смисъл,
така да оцеляваме, летално,
до следващия производен цикъл ....
