Полузаспала, без лице,
неудържимо сензитивна,
усещаш как нощта тъче
самотна нишка от коприна.
От нея шиеш си тъга -
използваш я за наметало,
прикрила не една лъжа
с греховно чувство оцеляло.
Заместваш липси с празнина,
очакването те убива.
/Нетърпеливата съдба
постла животът ти с коприва./
Прежулените ти нозе
в посоки грешни все те водят,
а на фаталните мъже
раздаде цялата си доблест.
Поредното си питие
щастливо заблудена пиеш,
любовни стихове четеш
от истината да се скриеш.
Събрала болки, страхове,
за всичко чувстваш се виновна -
симптомите говорят, че
от липса на любов си болна
