Дрезгав клон небето жули.
и завидно се старае.
Вятърът боклуци брули -
и с обелки си играе.
Сънено потегля вечер,
дъждобройно подранила.
Към Великден яйцевидна
мълния набира сила.
Безпорочно озарена,
булевардно премаляла,
пролетно развеселена,
като лава разпиляна,
иде Святата неделя.
Дъжд вали. Ръми в душата.
Преоблича се набързо
истината уморена
и пречистена запалва
с обич цялата вселена.
