ТРОХИ

Всичко е там, в тишината,
в крехкото дишане нощем,
в мислите, глухо кръжащи,
в пространството, кръгло и просто.
Всичко е там, в тишината,
в простенала, спяща къртица,
в гнездо, върху клони висящо,
очакващо своята птица ...
Всичко е там, в тишината
на белег от слънце в небето,
на стъпки от бягащо лято,
оставило своето ехо.

Всичко е там, в тишината
в застинал каданс на кошмара,
в предсмъртния вик на сръндака,
в последния дъх, преди края.

Всичко е там, в тишината,

в безгласния крясък за помощ,

в последната капка без стряха,

в трохите от вчерашна обич.