Когато те измислих, принцесо,
в морето нямаше пяна -
Афродита, щеше да ти завиди,
алчният Зевс да те открадне.
Затова те замислих, без име.
Даже на орисниците не казах.
Пиши каквото ти скимне,
пък каквото напишеш, да става.
Измислих те тайно от Бога,
за да не каже дяволът клетва,
за да нямаш в душата прокоба,
да не бъдеш затворена в клетка.
Да не бъдеш подвластна на Ада,
Раят тихо по тебе да стене.
Намислих те тайно, принцесо,
за да измисля след тебе и мене.
