не бъди ревнива!
имаш си твоето късче
от мен!
подреждам се.
след крах и отчаяние.
излях и злоба,
и печал,
останах празен,
без страдание
и без вина,
без оправдание,
а цветето,
което което съм
посял
роди омраза.
яд ме е.
стъкларят реже с диаманта
вратни жили.
пулсират в ритъм,
в кожата се скрили.
огледала в очите,
изкривили реалността
ме заблуждават -
напивах се със теб,
от срам, от жалост
и от любов,
докато хапех устни
от безсилие.
от пантите изваден
се усмихвах,
с маджун запушвах
дупки - циреи
и хвърлях прах в очите си
невиждащи.
все още свирейки
с уста
се разминавах
и с принципи
и с верую
и ... с теб ....
и казвах си
"Жена е!"
оправдана е,
но себе си
осъждах на вина.
и кой да обвиня,
когато се превърнах
в забавление
и в бърза консумация на грях?
е, време е
да се поправя.
подреждам се,
след студ,
след празнина,
след киното,
след блудкавия филм,
недоизгледан.
след залеза,
след края на света,
светът, във който
бяхме влюбени
/или поне бях влюбен аз/ -
в една лъжа!
погубени
и имитиращи
движения на мим,
без грим,
без думи,
скрити в дим,
в лютивата цигара,
в дъха обезчестен,
в рефрен
от вехти книги
или във фейсбук
статуси -
с фалшиви чувства
се провиквам
"Едно голямо пади, моля!"
подреждам се
и вече свиквам...
отново да съм мъж
...със воля.
