ОЧАКВАЙТЕ ОТ МЕН

Очаквайте от мен да съм поет

с копринена душа и нежни страсти.

Скроил от чувства рима и куплет,

животът прекроил в любовни краски.

Очаквайте от мен да съм мечта,

политнала далеч над висините,

оставила зад себе си скръбта,

омразата, тъгата и сплетните.

Очаквайте от мен да съм моряк,

и знамето развял сред ветровете,

да плувам сред вълнение и мрак,

в огромното море на бесовете.

Очаквайте от мен да съм дете.

Невинна пакост дръзко да направя,

да си играя с някое врабче,

там някъде, пред портите на Рая.

Очаквайте от мен да съм любим

и тайно да съм влюбен в горска фея.

С горяща страст, подобно серафим,

в душата си за нея да копнея.

Очаквайте от мене светлина

и нощен изгрев с звездна одисея.

Очаквайте от мене чудеса -

чрез стихове с любов да ви огрея.

ДА ТЕ ИМА

Замислих се, творил съм ли, творил ...

На теми не една сонет съм писал.

Но тайната във всеки стих съм скрил

и тя е, че безумно те обичам.

Обичам те с пречистена любов,

такава, от която се умира.

Смъртта е само форма на живот,

а любовта е форма на всемира.

И сам не знам защо, като пиян,

обожествявам всеки миг със тебе.

Прекланям ти се - ти си моят блян,

а аз поет, от любовта обсебен.

И пиша те. И във хорей, и в ямб.

Понякога описвам те без рима.

Но тайната е, че без теб съм сам

и с всеки стих се моля да те има.

ЖИВ

Животът е кратък.

Май още не вярваш,

че само си миг

от вечността.

Все нещо ръмжиш,

все нещо доказваш,

а всъщност си само

секундна лъжа.

Луната е спомен,

а слънцето - блясък.

Снежинките нежно

топят се в дланта.

Очите ти чувстват -

светът е отблясък,

животът е кратък

копнеж красота.

Целувай се бавно.

И края отлагай.

Усмихвай се. Смей се.

Светът е красив.

И бързо прощавай,

на себе си главно.

Бъди благодарен,

че още си жив.

ХЛАДНОКРЪВИЕ

"Не с очите си спомням.

а с пулса -

и най-стръмните 

стъпала." 

Миряна Башева

Самообладанието води до хладнокръвие,

а хладната кръв изстудява сърцето.

Замръзва в очите нахапано его.

И ето.

Отново в калта си се стъпкал.
***

Изморен си от обич.

Нима си обичал безбройни,

далечни, фалшиви звезди?

Пулсът е лъгал - 

било е студено,

с мирис на дъжд 

и на влажни мечти.

Затваряш в черупка отеклите чувства.

И чакаш.

Чакаш без време да свърши нощта.

Бродираш безсъние с гняв и преструвка,

безсилие носиш в казан самота. 
***

По-лесно е и по-безболезнено 

да замразиш любовта 

със самообладание и хладнокръвие.

Въпреки, че казано откровено, 

това не води нито до изцеление,

нито до безсмъртие.

Любовта е топло усещане за лято!

УСМИВКАТА НА ЛЮБОВТА

За да се чуя, замълчах.

Душата ми без глас крещеше.

Емоциите не разбрах -

объркан словоредът беше.

Погледнах се - не се видях.

Какво поисках от живота?

Добър човек съм, осъзнах,

но имам своята Голгота.

И кръста си без гняв приех.

С усмивка продължих нататък.

От спомена тъгата снех,

остана слънчев отпечатък.

Смирен духът ми се възнесе,

далеч от земна суета.

Мълчах, но в себе си усещах

усмивката на любовта.

Правила при отменени и закъснели полети

Лутат се чувства по пистата.

Закъснели мечти нервничат шумно.

Чакалнята е препълнена с умности,

но мъглата си е мъгла.

Отменени събития, 

обяснени разумно,

в сънното утро разтягат обятия.

Чекирани мисли 

хъркат безшумно,

в кръг се въртят,

заспали на лентата.

Блудно съзнание търси вина.

Вместо с багаж се товари 

с безумство.

Отменен е полетът, без правила.

Сяда умората. 

Пали цигара.

И чака да се вдигне мъглата.

Колесар от въпроси пренася мечтата

до следваща писта,

но без вдъхновение.

Закъснелите за този театър

... са в очакване на любовта -

без угризения.

СЛЕДИ

Лошите мисли оставят следи.

Не по лицето, дълбоко в душата.

Страхът не помага. От него боли.

Гневът пък е ада, изгарящ душата.


Поглеждаш умислен - минава животът.

Търсиш във всяка надежда вина.

После си казваш - какво да направя,

въпреки всичко съм жива душа.


И пак продължаваш с безсмислени разпри.

Спориш със себе си. Ден подир ден.

Дори се оправяш за малко, отчасти,

но лошите мисли държат те във плен.


Те, като облаци в лятна стихия,

обливат сърцето ти с мъка и кал.

Литни като птица, от тях очисти се -

слънце в душата ти Бог е посял.

ДРОГИРАНЕ

Самотата на корабокрушенец е изпълнила трюма.

Дъждът не е весел и е тъжен капчука.

Мигът се превива в крива усмивка.

Реката прелива в любовна аритмия.

Чашата с вино искри в полумрака.

Ръка потреперва, присвит е стомаха.

Свещта осветява лицето без маска.

Дълго пътуване, люшкане в ласка.

И акостиране, без анонсиране -

в необяснимо любовно дрогиране.

Логаритмична спирала

Сърцето ми рисува охлюви.
Много бавно, с неизмерно спокойствие,
те пъплят по вените и артериите.
Логаритмично пулсират
в силуети безформени
и в дъха ми спират
своето спокойствие.
Не летя.
Само изследвам пистите,
по които ще се състезават
водните кончета.
Ще заложа на печелившия...
... и ще го догонвам.

СВЕТЛО-РУСО

Не се обричай на престъпление -
Не забранявай любовта ми.
Не приемай закон срещу мен.
Ще го престъпиш заради страстта си
и ще се върнеш някой ден.
Не забранявай лудостта ми.
Не вкарвай в лудница моите чувства.
Ще ти липсват в посивелите утрини -
отново някой ден ще ме почувстваш.
Не оцветявай спомените в черно.
Не слагай траур над съдбата.
Светло-русото ще блесне утре
с изгревът и синевата.

ПЕПЕРУДЕНО ДОКОСВАНЕ

Резонансно трепват мигли удължени.
Разсипани мъниста тегоба
търкулват се по скули кадифени.
Отблясък от напусната мечта
намига закачливо за сбогуване.
Сънливо се прозява пеперуда,
с девствена, неразгадана цветност.
Дързостта и, още не пробудена,
изригва в огъня на оправдана честност.
В учестено дишане се ражда идея за любов.
Целувки, сплетени в коси от спомени,
довява вятърът и носи смисъл нов
на дълбокомислено погребаните фрази -
Измисляй ме.
Обичай ме.
Люби ме.
В огъня след миг ще се отправи лудостта.
И там ще изгори в неистов ритъм.
Не е ли време да се вземеш във ръцете ми,
оплетена в средновековното ни бдение?
Рошавите чувства, непремерени,
антени са, 
макар за кратко, 
временни.
Сигнали от космичната любов
приемат,
за взаимност озверели.
Ще бъдем прашни 
и дори безцветни
на сутринта,
отдали цветовете си
в насладата от нежното жигосване.
Боси сме - деца на турбуленция,
родени в пеперудено докосване.

ИМЕ

Питаш как да ме наричаш.
Името ми не е важно.
Важно е да ме обичаш -
нежно, искрено, сакрално.
В сънища да ме прегръщаш,
да ме топлиш в люта зима.
Не мисли за мене име,
просто нека да ме има.

ИЗРЕЗКИ

Еротиката от голата истина
често вие срещу луната.
Потръпват бедрата,
а капките пот се стичат
в замръзнала диря.
Думи се молят
да бъдат изречени,
мисли се скриват
в изрезки от вестници.
Вия, когато усетя
самотата в душата си.
Особено съм чувствителен,
когато съм признал 
голотата си.
Вечер е.
Уморени, очите ми,
вглеждат се
в красотата ти.
Време е за отличници...
... време е за предатели.

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Протягам ръка без часовник

и взимам куфара празен.

Отдавна в сърцето бездомник,

пътувам към себе си жаден.


Невинност посял в любовта си,

по детски щастлив и усмихнат,

споделям мига на страстта си

във стих и във тиха молитва.


С летяща душа във платната,

с вълни от пулсиращи чувства,

прегръщам зова на съдбата -

пътувам, дори да накуцвам.

ПИША СТИХОВЕ

Пиша стихове,
защото
ти говоря,
когато те няма,
говоря ти,
когато спиш,
говоря
на тишината помежду ни,
говоря
с надеждата,
че ще ме прочетеш,
говоря
тайничко за любовта ни,
говоря
с искреността на моя страх,
говоря

с патоса на камикадзе,
говоря
без да искам отговор от теб,
говоря
всяка вечер, тайно,

говоря
с надеждата, че ще ме разбереш.
Пиша
думи, които не мога да изрека.

Пиша
мисли, които се блъскат в душата ми.

Пиша

слова, които искат 
да бъдат с теб споделени.

Пиша 

за нас, за цялата наша вселена.

Затова,
не ме питай защо пиша,
защото 

няма да ти кажа 

защо...