Замислих се, творил съм ли, творил ...
На теми не една сонет съм писал.
Но тайната във всеки стих съм скрил
и тя е, че безумно те обичам.
Обичам те с пречистена любов,
такава, от която се умира.
Смъртта е само форма на живот,
а любовта е форма на всемира.
И сам не знам защо, като пиян,
обожествявам всеки миг със тебе.
Прекланям ти се - ти си моят блян,
а аз поет, от любовта обсебен.
И пиша те. И във хорей, и в ямб.
Понякога описвам те без рима.
Но тайната е, че без теб съм сам
и с всеки стих се моля да те има.
