Лошите мисли оставят следи.
Не по лицето, дълбоко в душата.
Страхът не помага. От него боли.
Гневът пък е ада, изгарящ душата.
Поглеждаш умислен - минава животът.
Търсиш във всяка надежда вина.
После си казваш - какво да направя,
въпреки всичко съм жива душа.
И пак продължаваш с безсмислени разпри.
Спориш със себе си. Ден подир ден.
Дори се оправяш за малко, отчасти,
но лошите мисли държат те във плен.
Те, като облаци в лятна стихия,
обливат сърцето ти с мъка и кал.
Литни като птица, от тях очисти се -
слънце в душата ти Бог е посял.
