Лутат се чувства по пистата.
Закъснели мечти нервничат шумно.
Чакалнята е препълнена с умности,
но мъглата си е мъгла.
Отменени събития,
обяснени разумно,
в сънното утро разтягат обятия.
Чекирани мисли
хъркат безшумно,
в кръг се въртят,
заспали на лентата.
Блудно съзнание търси вина.
Вместо с багаж се товари
с безумство.
Отменен е полетът, без правила.
Сяда умората.
Пали цигара.
И чака да се вдигне мъглата.
Колесар от въпроси пренася мечтата
до следваща писта,
но без вдъхновение.
Закъснелите за този театър
... са в очакване на любовта -
без угризения.
