За да се чуя, замълчах.
Душата ми без глас крещеше.
Емоциите не разбрах -
объркан словоредът беше.
Погледнах се - не се видях.
Какво поисках от живота?
Добър човек съм, осъзнах,
но имам своята Голгота.
И кръста си без гняв приех.
С усмивка продължих нататък.
От спомена тъгата снех,
остана слънчев отпечатък.
Смирен духът ми се възнесе,
далеч от земна суета.
Мълчах, но в себе си усещах
усмивката на любовта.
