"Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала."
Миряна Башева
Самообладанието води до хладнокръвие,
а хладната кръв изстудява сърцето.
Замръзва в очите нахапано его.
И ето.
Отново в калта си се стъпкал.
***
***
Изморен си от обич.
Нима си обичал безбройни,
далечни, фалшиви звезди?
Пулсът е лъгал -
било е студено,
с мирис на дъжд
и на влажни мечти.
Затваряш в черупка отеклите чувства.
И чакаш.
Чакаш без време да свърши нощта.
Бродираш безсъние с гняв и преструвка,
безсилие носиш в казан самота.
***
***
По-лесно е и по-безболезнено
да замразиш любовта
със самообладание и хладнокръвие.
Въпреки, че казано откровено,
това не води нито до изцеление,
нито до безсмъртие.
Любовта е топло усещане за лято!
