Самотата на корабокрушенец е изпълнила трюма.
Дъждът не е весел и е тъжен капчука.
Мигът се превива в крива усмивка.
Реката прелива в любовна аритмия.
Чашата с вино искри в полумрака.
Ръка потреперва, присвит е стомаха.
Свещта осветява лицето без маска.
Дълго пътуване, люшкане в ласка.
И акостиране, без анонсиране -
в необяснимо любовно дрогиране.
