Протягам ръка без часовник
и взимам куфара празен.
Отдавна в сърцето бездомник,
пътувам към себе си жаден.
Невинност посял в любовта си,
по детски щастлив и усмихнат,
споделям мига на страстта си
във стих и във тиха молитва.
С летяща душа във платната,
с вълни от пулсиращи чувства,
прегръщам зова на съдбата -
пътувам, дори да накуцвам.
