Не е важно дали съм самотен.
Не е важно, дори да боли.
Щом съдбата решила е носи
и дарява венец от бодли
и бокала препълнен подава.
Само миг и след глътка една
всичко свършва във вечна забрава,
но оставяйки вкус на тъга.
Този вкус, вместо паста за зъби,
прави кисел и мрачен деня.
Не е важно дали съм самотен.
Не е важно дали ще умра.
Само искам да знам преди края,
че във себе си верен съм бил
на онази любов, без която
всяка роза е само бодил!
