Понякога перото ми замръзва.
Мастилото превръща се във кал.
На думите от болка им омръзва
и скриват се във облак от печал.
Мъглата безчовечно ме обгръща.
Подхлъзвам се във капки от тъга.
Поледица след дъжд града прегръща,
а аз преглъщам кална суета.
Любов голяма, само че след нея
даже и глухарче не расте.
Понякога перото ми замръзва
в опит любовта да разбере.
Не е тъжно моето послание.
Вярвам, че ще дойде някой ден,
в който, след поредното мълчание,
перото ми ще пише вместо мен.
Вярвам, че ще дойде някой ден,
в който, след поредното мълчание,
перото ми ще пише вместо мен.
