Усещам те!
Виелица от чувства!
Някаква далечна тегоба!
Нима контролът в себе си изпусна,
превърнала се в цирк на колелца?
Такава ураганна и проклета,
мазохистично стиснала уста,
такава те усещам,
без клишета!
Боли нали?
Не вярваш в чудеса!
Нима вали?
Небето е пустинно.
Замръзналото езеро искри.
А ти бушуваш в чувства незавидни,
измъчена душата ти крещи!
Изстрада ли се?
Цялата?
До края?
Тепърва ли надежди ще рушиш?
Усещам те набъбнала, презряла,
в емоция и страсти да гориш.
Блестят очи, присвити
някак ядно.
Безсилие разпалва бесове!
Коя си ти,
пропаднала фатално
в яма от признати грехове?
Затворила устата си пенлива,
изплака ли морето суета?
Или танцуваш танца самодивски
готова да възкръснеш от смъртта?
Усещам те далечна и студена -
угаснал във сърцето си вулкан.
Виелица душата ти превзема.
Но как да ти помогна аз?
- Не знам!
